Библия — Нов завет [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Библия — Нов завет [bg]». Краткое содержание книги:
16. защото Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Иерусалим за деня Петдесетница.
17. А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни.
18. И когато те дойдоха при него, рече им: вие знаете, как от първия ден, когато стъпих в Асия, всичкото време бях с вас,
19. служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите:
20. как не пропуснах нищо полезно да ви го не обадя и да ви не поуча пред народа и по къщите,
21. като проповядвах на иудеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа.
22. И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Иерусалим, без да зная, какво ще ми се случи там —
23. освен онова, което Дух Светий свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби.
24. Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат.
25. И сега, ето, аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, между които ходих и проповядвах царството Божие.
26. Затова свидетелствувам ви в днешния ден, че съм чист от кръвта на всички,
27. защото не пропуснах да ви известя всичката воля Божия.
28. Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.
29. Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото;
30. па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.
31. Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас.
32. А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени.
33. От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха;
34. сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце.
35. С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: по-блажено е да се дава, нежели да се взима.
36. Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.
37. Тогава всички плакаха много и, припадайки Павлу на шията, целуваха го,
38. наскърбени най-много от думата, що каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпроводиха до кораба.
ГЛАВА 21.
1. А когато се едвам откъснахме от тях и отплувахме, стигнахме право в Кос, а на другия ден в Родос, и оттам в Патара;
2. и като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплувахме.
3. След като съзряхме Кипър и го оставихме наляво, плувахме към Сирия и слязохме в Тир, защото там трябваше корабът да се разтовари.
4. И като намерихме учениците, останахме там седем дена. Те, по внушение от Духа, думаха на Павла, да не възлиза в Иерусалим.
5. А като прекарахме тия дни, излязохме и тръгнахме, и ни изпровождаха всички с жени и деца до отвън града; а на брега коленичихме и се помолихме.
6. И след като се простихме един с други, влязохме в кораба, а те се върнаха у тях си.
7. А ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден.
8. А на другия ден Павел и ние, които бяхме с него, излязохме и дойдохме в Кесария и, като влязохме в къщата на Филипа благовестника, който беше един от седмината дякони, останахме у него.
9. Той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха.
10. Докато ние стояхме у тях много дни, слезе от Иудея един пророк, на име Агав,
11. и като дойде при нас, взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светий: така ще свържат иудеите в Иерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически.
12. Щом чухме това, и ние и тамошните го молехме да не възлиза в Иерусалим.
13. Но Павел отговори: какво правите, та плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Иерусалим за името на Господа Иисуса.
14. А понеже той се не придумваше, ние си млъкнахме и рекохме: да бъде волята Господня!
15. След тия дни се приготвихме и възлязохме в Иерусалим.
16. С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да гостуваме.
17. Когато стигнахме в Иерусалим, братята ни приеха с радост.